Румен Стоянов говори за преводите, поезията и нуждата да опазим културата и езика си
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Снощи в Унгарския културен институт беше представен сборникът на Румен Стоянов „LASSÚDAD SZAVAK / Бавни думи”. Той съдържа избрана поезия и проза от различни негови книги, преведени на унгарски. Румен Стоянов е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Хаванския университет, Куба. Бил е дипломат в Бразилия и преподавател по български език и култура. Живял е в Бразилия, Мексико, Куба и Мозамбик. В момента води курсове по бразилска литература, бразилска култура и история на българската испанистика в Катедрата по Испанистика и португалистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В негови преводи са ни познати творби на Кортасар, Борхес, Карпентиер, и много други, както и обичаната в България „Сто години самота” на Маркес. Заслугите на Румен Стоянов към българския език не спират дотук. През целия си живот той измисля думи, повечето от които звучат толкова естествено, че веднага навлизат в ежедневна употреба. Румен Стоянов пише статии, предговори, послеслови, есета и художествена проза, но е най-популярен със самобитната си бавна поезия – естествена и съсредоточена върху малките, но важни неща.