„Ясно е, че става дума за Вазовите хъшове, а мястото на срещата е Русенския драматичен театър „Сава Огнянов” – пояснява режисьорът Пламен Панев пред „Нашият ден”:
„Трудно се посяга към „Хъшове”, особено след феноменалната постановка на Александър Морфов. От друга страна Русе, къщата на баба Тонка и отсрещния бряг са място на събитията. През 2006 година се откри новия театър и му станах директор. Веднага поканих „Хъшове” на Народния театър „Иван Вазов” да ни гостуват. Русенската публика прие с огромно удовлетворение постановката.
С днешната поставка решихме да направим едно ново откриване на театъра. Посегнахме към „Хъшове” с един нов прочит. Това е много забулен в мъгла и неясен период от нашата история. В една вила, една нощ са прекарали двамата титани на нашата освободителна борба – Ботев и Левски. Никой досега не е написал какво се е случило тогава в тази зима. Какво са си говорили тези двама герои с ореол на светци за нас българите? Вътре се е състоял и големият спор за философията на борбата. Едната е просвещение на народа, характерна и за Каравелов. Другата е взрив, който да разтърси всички пластове.
За съжаление българинът много се е променил оттогава като начин на мислене, светоусещате, като светоглед. Докато работихме с актьорите аз ги запознах с теорията на Лев Гумильов за пасионарността. Това е чувството за саможертва или действието, което води до саможертва за съграждането на един народ.
Колкото повече са тези хора, на толкова по-високо равнище и с по-висок статут е държавата, в която живеят или за която се борят. Изчислихме съвсем набързо една такава зависимост.
Преди 120 години на хиляда човека поне 50 са казвали: „Мила ни Венето, помни че след Отечеството, най-много съм обичал теб”. Днес нито един не би го изрекъл. Толкова е обитовяло всичко, че трябва да се върнем към онова нещо, което движи народите. Това е любовта към родината, към онова което е по-голямо от малката социална група.”