По повод на тази годишнина гост в „Нашият ден” бе Румен Стоянов, преподавател в катедра „Испанистика” в СУ „Климент Охридски”, който е преводач на неговия велик роман „100 години самота”. Ето какво разказа той:
Млад бях при превода на книгата на колумбийския писател, а сега книгата му е една библиографска рядкост. Знам защо не се намира издателство за тази изключителна книга. Възникна проблем с авторските права върху неговите произведения, което прекъсна издаването на книгите му у нас. Независимо от това поколения българи четат Маркес, той зае едно трайно място в нашите лични и обществени библиотеки. Защо беше наложено ембарго за издаването на Маркес в България? Той не беше издаден точно в тези тиражи, които бяха оповестени предварително, т.е имаше известно отклонение. Това е стигнало до автора и агенцията му и те забраниха издаването му у нас. Вече има известно отпушване по случая, но още не се стига до окончателно решение за издаването му. Имам надежда всичко това да бъде превъзмогнато по възприемлив за двете страни начин. Говореше се, че ние четем 70 години самота, а 30 от стоте липсвали. Първото издание на „100 години самота” беше пипано и имах неприятности по отношение на цензурата. Примерно, думите „педеруга”, „бардак” бяха заменени със синоними.
Работническата класа си каза тежката дума. Нали тогава се хвалехме, че живеем под диктатура на пролетариата. Тоест бях повикан в издателство „Отечествен фронт” да ми кажат, че има възражение от печатницата, където книгата вече трябваше да се върти, че има някои нецензурни думи. Наложи се отново да пиша изложение, да се защитавам със съветското издание, където тези думи ги имаше и т.н. Така че издаването на „100 години самота” за мен е свързано с не много приятни преживявания. Имах доста ядове. Но от липсата на нови издания страдат читателите. Написах преди години две сърцераздирателни писма до Маркес и споделих точно това, но не знам дали са стигнали до него, защото ги изпратих чрез агенцията му. Обясних му, че прегрешилото издателство вече не съществува и единствен ощетен остава българския читател. Познавам Маркес, имам негови писма, които не съм публикувал още, и за мен беше невероятно преживяване самата връзка с книгата му и чрез нея със самия Маркес.
