Днес от 18 часа в галерия „Алма Матер” в СУ „Св. Климент Охридски” се открива фотографската изложба „Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години”. В нея участват като автори и организатори Михаил Груев, Боян Гюзелев, Мери Недева Боева и Роберт Леви. Изложбата е част от изследователски проект, посветен на младежките субкултури у нас, финансиран от Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер”. Изложбата представя свежа и пъстра смес от фотоси, артефакти и текстове на стихове и песни, представящи духа и времето на младежката контракултура по онова време.
В „Артефир” Михаил Груев разказа за идеята на изложбата:
Първоначално идеята беше на нашия приятел и колега Боян Гюзелев, с който направихме един изследователски проект. Той включва написването на историята на тези движения – хипари, пънкари, хеви метъли, уейвъри и т.н., които заедно създават младежката контракултура. Покрай идеята да се напише тяхната история, но и антропологията на целия този феномен, се роди и идеята за изложбата, която да визуализира нашата работа. Това, което ще видят зрителите, са всъщност автентични снимки и материали от това време. Има и документи на Държавна сигурност, чрез които научаваме какво си е представял режима за тази субкултура сред младежта у нас и борбата с нея. Опитахме се да представим различните течения според музикалните вкусове, както и опитите на режима да се бори с тях, а по време на перестройката опитите й да ги превземе чрез ДКМС, чрез приспособяването на този потенциал на младежките движения за свои цели.
Имаме много документи, но решихме да не натоварваме изложбата с тях.
Резултатите от изследването ни ще са пряко свързани и с това и се надяваме да се появи в края на тази или началото на следващата година. Имаме оригинални фотографии, които не са от интернет и публиката ще види за първи път. Най-голям е делът на фотосите, предоставени ни от Нели Воева (вдовицата на покойния Митко Воев), снимки от Кюстендил и на хора, лично участвали в това младежко течение. Ние сме свидетели вече на съвсем нови субкултури и на съвсем нова контракултура, която е доста по-различна. Приели сме с известна условност, че субкултурата е група от хора, които мислят себе си през отграничаването от обществото като цяло или от друга група хора и водят специфичен начин на живот, свързан с това тяхно субективно усещане. В този смисъл тук няма да видите почитателите на сръбската музика, която по това време беше в стихията си. Акцентирали сме върху субкултурите, свързани с основните течения в музиката и са световен феномен в някакъв смисъл. На българска почва те развиха и свои специфики, които отразяваме в изложбата.
