За него, за еснафщината и за съвременните Ибсенови интепретации разказа в „Нашият ден” театроведът Асен Константинов:
„Първата му драма е „Кателина” - сюжет от римската история. Следва драмата „Борба за престол” със сюжет от далечното минало на Норвегия, събития от XIII век, национално-романтичен сюжет в драмата „Фру Интер от Естрот” и не само тя. Обичайно явление ли е за младите драматурзи да се обръщат към историята? Така е било в XIX век, когато Ибсен е започнал драматургичния си път.
Много скоро след това Хенрик Ибсен тотално променя европейската и световна драматургия и поставя основите на модерната драма. Много бързо романтиката и мистиката, които в някаква степен се съдържат в зрелите му произведения, отстъпват пред описание за съвременното за него буржоазно общество. Но не това е, което го прави толкова модерен и важен за драмата. В нея вече героите и събитията не са така изключителни, както е било до средата на XIX век. Драмата постепенно започва да губи своето триединство на място, време и действие. При Ибсен това става чрез миналото. То е много важно в неговите пиеси. То съществува и много силно се намесва в момента на отваряне на темата пред нас. Така той разказва животите им.
Ибсен е бил много скандален. От наша днешна гледна точка темата за феминизма може да не ни изглежда толкова скандална, но за времето си е била. Еротиката, която Нора разпръсква, на нас ни изгледа дори сдържана, но за викторианския морал това е било направо скандал. Темата за парите при Ибсен не е основополагаща, но е важен пласт в пиесата „Куклен дом”, например. Става дума за еснафщината, за едни буржоазни ценности, свързани с парите. Това прави актуална пиесата и днес. Това е един мост към съвременността. Преди 40 години Любен Гройс прави „Куклен дом” в Пловдивския театър с Цветана Манева.
И спектакълът се казва „Нора”, защото тя е в центъра на драматургията. Цветана прави една много по-различна Нора - волева, вглъбена жена, непозната интерпретация до този момент. Аз не мисля, че българския театър в момента търси нещо такова. След като 20 години доминираше режисьорският театър у нас, сега отново се връщаме към модела на звездите-актьори, но не познатите ни, а тези от сериалите, както е в „Ромео и Жулиета” с Явор Бахаров и Радина Кърджилова. Наричат ги „звезди-мечки”, защото се показват и водят публика. Българският театър търси да забавлява своята публика (с изключение на Гърдев) и прави това по най-елементарния, по най-плоския начин. Театърът с право смята, че сетивата на публиката са притъпени и мисълта е успана. Разочарован съм, особено след като видях „Ромео и Жулиета”. В този спектакъл липсва любовта и еротиката. Режисьорът много силно акцентира върху факта, че това са тийнейджъри, но противно на очакванията там няма любов. Между героите не се случва никаква химия. Това е моето мнение.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
