Няма да откриете името на изследователя Георги Димитров в българските енциклопедии. Вече повече от век книгите му са познати само на специалистите, а в двата тома на „Княжество България”, а също и в „Страданията на българите и освобождението на България през 1877/78 година” са събрани изключително ценни материали из живота на българите.
Съдбата на „Княжество България” е драматична, такава е ориста и на автора. Във в-к „Вечерна поща” от 10 юли 1906 г. открих кратко съобщение, от което се разбира как умира Г. Димитров: на 5 май с.г. той постъпва в Александровска болница, а на 24 май предава Богу дух. Погребват го с болнични средства, защото е разорен от издаването на трите си мащабни труда. Некрологът завършва с думите: „Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.”
След смъртта на Георги Димитров съдбата на третия том на „Княжество България” остава неизвестна. Според бележката във „Вечерна поща”, той взима ръкописа със себе си в болницата, но след кончината на автора от него няма и следа. Остават само отпечатаните книги.
Петър Величков
