Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Държавата ще емитира нов външен заем от 3 милиарда лева в средата на годината. Голяма част от емисията - 1,7 млрд. лева ще отиде за вноска през 2015-а година по заема на България от 2002-ра година, а с останалите ще се покрива бюджетният дефицит. Според икономиста от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов това не е новина.
Първо, защото всички тези намерения бяха обсъждани още при проектобюджета, при обсъждането на средносрочната фискална рамка. Още в началото на 2010-а, когато България навлезе в икономическа криза и започна политиката на бюджетни дефицити, прогнозирахме, че към края на 2012-а и началото на 2013-а ще се изчерпат възможностите за финансиране на дефицити от фискалния резерв. От там единственият път е или по-активна приватизация, или взимане на нови заеми. Коментирахме, че вътрешният пазар не може да поеме твърде голям нов дълг. Да, в банките има ликвидност и в български големи институционални инвеститори, но този ресурс е относително ограничен, така че всякакви по-големи емисии ще се правят на външния пазар.Това беше ясно още през есента, детайлите са по-скоро технически и се отнасят за това какъв е оптималният вариант към дадения момент. Понеже бюджетът ни вече пета година е с дефицит, затова се налага поемане на нов дълг. Миналата година вероятният дефицит е около 1,6 млрд. лева, тази година вероятно също ще е 1,6 млрд. лева, тоест ние всяка година имаме недостиг и разлика между приходи и разлики, които от някъде трябва да се покрият, обясни Богданов.
Според Лъчезар Богданов предизвикателството пред българските политици е да осмислят факта, че в момента, в който страната сведе фискалния си резерв до минимум, и в момента, в който правиш дефицити, си изложен на милостта на своите кредитори и трябва да генерираш достатъчно доверие, за да има кой да ти осигури финансовите нужди:
Това не беше така преди 5-6 години. Тогава бюджетът беше с излишъци, трупахме резерв и приватизирахме. Тогава българският бюджет не е бил изложен на такъв непосредствен риск.
На въпрос дали бихме последвали съдбата на Гърция, Богданов отговори: В някакъв исторически момент и Гърция е тръгнала с малък дълг преди стотина години, че и повече. Въпросът е доколко правителството управлява размера на дефицита. При едно относително разумно икономическо поведение България би могла да поеме дефицит от 1 млрд. или 1,5 млрд. лева годишно - при икономически растеж, при политическа стабилност.