Комисията по досиетата представи документалния сборник „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване“. Научно-техническото разузнаване в България е създадено през 1959-а година и работи до края на комунистическия режим у нас. Две негови операции - от средата и края на 80-те години, стават обект на множество политически скандали, парламентарни питания и ревизии след падането на режима на Тодор Живков. Това са строго секретни проекти. Първият е „Монблан“, който цели чрез закупуване на регистрирана в Англия фирма „Дейта магнетикс“ чрез подставени лица от научно-техническото разузнаване и Завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора да се изнася продукция на запад.
Автор на сборника „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване“ е Красимир Кръстев от Комисията по досиетата. Той открива интересни подробности за дейността на тази специална служба, чиято цел е била да събира важни документи и техника от последно поколение за нуждата на българската икономика. Придобиването на щама на пеницелина и изземането на последни модели компютри са сред най-ценните операции на разузнаването преди 1989-та година.
България не е била в състояние да се възползва от икономическата информация, до която са се добирали агентите в чужбина, казва Красимир Кръстев:
Немалка част от документите и от това, което е придобито е неприложимо в България. Те и затова търсят помощ от западни съветници срещу заплащане.
Много сериозен е бил обменът между техническите разузнавания на България и Съветския съюз. Годишно са изпращани и получавани около 4 хиляди писма. Съветското разузнаване дори се е възползвало от информацията на българските агенти. Придобиването на военна информация, данни от ИТ сектора и фармацевтиката са сред основните дейности на българското научно-техническо разузнаване. Според Красимир Кръстев секретната служба е на челните места в източния блок по придобиване на икономическа информация.
