Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази вечер (15 април) жителите и гостите на Бургас могат да се срещнат с поета Сашо Серафимов. Срещата е част от поредицата от литературни вечери, организирани от писателската общност в града, която си е поставила за цел да запознава авторите с тяхната публика. Председателят на дружеството „Български писател” Роза Бояджиева ни представя поета Сашо Серафимов и ни разкрива тайни от срещата си с него: Срещата ще бъде много приятна, надявам се. Поетът Сашо Серафимов е автор на прекрасна книга – „Старците умират в края на света”, която наскоро спечели една от съпътстващите награди от Националния конкурс на името на „Христо Фотев” в Бургас. Издал е няколко стихосбирки – „Белег”, „Дума свободна”, „Дарителят на сънища”, „Врата на хоризонта”, „Синият поглед на дървото”, „Потъване на светлината”. Има и книги за деца – „Объркани приказки”. В „Старците умират на края на света” го има това приказно начало. Стиховете му са като приказни истории и за възрастни и за деца. В книгата има и поетична проза. Сашо успява да изрича и да създава метафори и образи, които изведнъж заживяват някакъв свой самостоятелен живот и започват да ни изненадват. Има нещо непредвидимо, нещо, което ще ни учуди. Всичко е създадено сякаш от нищото, от най-обикновеното намира някакви странни, необикновени реализации и от мъничкото се стига до космичното. Ще ви прочета „Шлюпки от думи”:Върнах се от пътя за една дума. Никой не я искаше. Толкова важни хора, всеки си грабнал думите, краде от другите, но изгубените никой не прибира. Подритват ги. Така правят и с хората. Няма ред в държавата, нито по улиците, нито в дворците. За небето не знам. Там сякаш някой регулира дъжда, мъглата, слънцето, птиците през деня и нощта. Тук, на земята, всичко е саморасло, никакъв аристократизъм. Хората са се превърнали на кръстословици и е много трудно да се разбереш с тях. Ходят като задръстени с едно желание, натъпкано в джобовете, с една любов в крайчеца на очите им, с една походка лисича и само шлюпки от думи.
