Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Миналата година по това време Люба Маричкова, съпругата на режисьора Иван Андонов, събра и издаде една книга със спомени на приятели и колеги за него. Първият текст там е негов, писан е през 2004 г. и не е довършен, но като че ли е знаел, че тази книга ще започне именно с него. Започва така:
Сега, когато ме гонят срокове, започнах много да анализирам, дълго да обмислям… Изобщо пипкам се и си уморявам картините… Винаги мога да замажа някоя картина и да започна отново. На чисто! Но съмненията все остават, дори под замазката. Пикасо е рекъл: „Аз не търся! Аз намирам!” Аз пък се съмнявам! Никога не съм се харесвал, но съм искал другите да ме харесват. И то много! Всъщност не мен, а нещата, които правя. Първото ми намерение беше да стана художник, но младежката ми глупост ме накара да мисля, че художниците живеят твърде самотно и затова се обърнах към режисурата. Още не знаех прелестта на самотата…
Пиша тези редове и не знам дали отново ще ме развълнуват спомени за радости и тревоги, загуби, успехи и падения, но знам как ще ме заболи от тръните на грехове и грешки, които никога не мога да поправя. Не вярвам в изкуплението, а индулгенциите няма откъде да купя. На моите години всеки нормален човек е разбрал, че няма правда, няма справедливост и няма да получи компенсация. Поне на този свят. За Онзи гаранция няма!
Актьор, художник, кинорежисьор, сценарист, създател на анимационни филми, естет в широк и тесен смисъл, той ни остави едни от най-големите български филми - „Покрив”, „Черешова градина”, „Дами канят”, „Бяла магия”, „Вчера”, „Вампири, таласъми”... Най-характерната му черта беше талантът, който беше универсален. Покорни му бяха всички жанрове и обичаше да провокира по различен начин…
По повод 80-годишнината от рождението на Иван Андонов помолих писателя Георги Мишев, сценарист на два от неговите филми, да разкаже спомени за него.
