Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Случващото се в КТБ е дирижиран сценарий, заяви в предаването "12+3" проф. Кръстьо Петков и обясни:
Ако се върнем назад и проследим събитията, без да се поддаваме на емоциите, ще видим, че сигналите за това, което се случва с КТБ, бяха дадени още преди 2 до 3 години, когато предишното правителство за първи път се осмели да намали рязко дела на влоговете на държавните дружества в банката, което показа, че има промяна в отношението между мажоритарните собственици и държавата. През втората половина на миналата година стана ясно, че тези негласни "брачни съюзи" между хората, които контролираха КТБ, играеха много важна роля в лобиране в полза на нейния интерес, нарушиха се нормалните им отношения и се премина отначало към тиха, а след това и открита война. Чисто дирижиран сценарий. Този бездарен водевил беше това, което нарекоха поръчково убийство. За дни прокуратурата провери случаите и прекрати разследването. Но шумът, който се вдигна, даде своя резултат и той в никакъв случай не е в полза на банките и техните клиенти.
Петков коментира още: Трябва да се надяваме, че след взетите извънредни мерки по отношение на КТБ, ситуацията ще бъде овладяна. Проблемът е, че има рискови фактори, които не са отстранени и те не се отнасят само за чистите банкови среди. От една страна имаме вече налице начало на паника, на масово теглене на депозити и страх от повтаряне на предишни сценарии. От друга страна нашите политици, които би трябвало в момента да реагират по най-адекватния начин, са доказали, че не винаги са способни да го направят. След няколко дни ще стане ясно дали този "инцидент" – според мен това е дирижиран сценарий, ще отшуми или ще даде по-сериозен верижен негативен ефект върху цялата банкова система.
Проф. Петков посочи какви мерки трябва да се предприемат оттук нататък:
Към първите закъснели, но все пак правилни мерки на БНБ трябва да се добавят още няколко, за да се успокои както гражданската, така и бизнес клиентелата и да не се повтаря крайно неприятния и опасен сценарий от 1997-а година. Трябва да се направи достатъчно обективен одит и в него трябва да участват хора, несвързани с банковите среди в България. Надзорният сегмент на БНБ през тези години не действаше, както се полага по правилата. А и Законът за банковия надзор не беше съвършен. Няма начин да не са знаели още преди месеци това, което се случва в банката. Затова поставям под съмнение назначените одитори, нека си вършат работата, но паралелно трябва да се извърши друг одит и заедно с това реален стрес тест на цялата ни банкова система. Правителството и държавата трябва да поемат ангажимент да гарантират не само влоговете до 100 000, но и двойно по-големи, за да може да се съхранят депозитите на граждани и бизнес от средната класа.
Цялото интервю с проф. Кръстьо Петков чуйте в звуковия файл.
