Художникът Бранко Николов е истинска „Трансмисия” между българското и сръбско изкуство, предимно в графиката. Само преди две години той показа своя самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев”, където възхити публиката чрез погледа си към запустелите, като кървящи очи къщи на едно сръбско село... Донесе камъни, старинни греди, врати от тези места и ни накара да се замислим и за нашите осиротели села.
Сега той ни среща с ново предизвикателство, заедно с колежката си, съмишленица Ивана Станкович. Това са естетски творби, които отново - по индиректен път - бият камбаната, че сме особено свързани с природата, с обикновеното дърво или листо, с пеперудата или рояка пчели... Но това всичко повтарям като естетика, като знак, като метафора...
