Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Менда Стоянова: Не е необходимо да се включват акционерите на КТБ в спасяването й

Снимка: БГНЕС

Частично  съм удовлетворена от вчерашните консултации при президента. От друга страна смятам, че тези консултации са полезни и макар че имаше реакции, че не е в правомощията на президента да прави подобни консултации, аз мисля, че е много добра неговата инициатива да играе ролята на медиатор, когато политическите сили не могат да седнат на една маса и да си говорят по важни въпроси, каза депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова в интервю за предаването „12+3“.


При ситуацията с КТБ става дума за изолиран случай, където има и криминални деяния, които всъщност доведоха до дестабилизирането на тази банка. В този смисъл, ако погледнем банката преди нейното спиране и влизането й под специален надзор на БНБ, тя беше една нормална банка, в която хората си получаваха лихвите от депозитите, имаше достатъчно ликвидност – над 1,2 млрд. тя изплати за една седмица и всичко това не даваше никакви основания на нейните клиенти да се съмняват в тази банка. Тъй като по една или друга причина и държавните органи имат вина за това, което се случи там, може би справедливостта изисква тези вложители или по-скоро фирми, които имат сметки там, да бъдат обезщетени, защото те не са рискували своето присъствие в тази банка и затова имаше предложение от БНБ, което включваше да се гарантира на всички изплащането на депозити или средства по сметки за предприятията, които са и над 100 хил. лв., тъй като от една страна това ще гарантира на всички, че наистина в такива случаи държавата стои зад всички хора, от друга страна все пак по някакъв начин държавата поема отговорността за това, че ненавреме е идентифицирала проблемите в тази банка, добави Стоянова.

Неправилно е всички данъкоплатци да плащат сметката на една част от данъкоплатците, които се намират в тази банка и това ще ни струва допълнителен дълг, но то и двата случая ще ни струва допълнителен дълг, дори и само на защитените депозити, но не бива да забравяме, че там има съвсем нормални фирми – частни, чуждестранни, държавни, които имат сметки там, имат средства в тях и всъщност блокирането на тези сметки и по-късното им евентуално обезщетяване може да ги доведе до фалит, каза още депутатът.

Според нея не е необходимо да се включват акционерите в спасяването на банката: С тези данни, с които ни запозна главният прокурор, смятам, че нямаме основание да включваме акционерите в спасяването на банката, а колкото до емитирането на дълг следващата седмица най-късно, ако не и до края на тази министърът на финансите ще влезе в НС със закон за актуализиране на бюджета на държавата, единият от елементите на който ще бъде увеличаването на лимита за дълга, защото и в единия, и в другия случай държавата трябва да емитира ценни книжа и да изтегли един допълнителен дълг. Разликата между единия и другия случаи е около 500 млн.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна