Чуйте разговор с преводачката на Туве Янсон Анелия ПетруноваDownload
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Няма човек, прочел „Невидимото дете“ и изкушен от литературата, който да не си спомня песента на Снусмумрик. Пролетната му песен, в която се пее за това, че за да правиш песни е нужна свобода. Ако има една дума, с която творчеството на Туве Янсон да бъде определено, то е тъкмо „свобода“. Как протича животът на писателката и художничката, родена в артистично семейство и цял живот странила от конвенционалността? Труден е простият отговор. За това как това калява характера и изгражда личността на Туве Янсон можем да научим с големи подробности от биографията й „Думи, образи, живот“ от Буел Вестин. Книгата изисква бавно и внимателно четене, както впрочем всяка нейна книга – и Моминските детски (но не само) истории, и разказите за възрастни, сред които е и последната, появила се на български „Куклената къща“. По различен начин, но съвсем ясно, навсякъде в творчеството на Янсон личат двата нейни приоритета, съпроводили я през целия й живот до края: работата и любовта. В тази последователност. Характерът на Туве Янсон беше своеобразна смесица от откритост и потайност, близост и дистанция, и ако не се ползвах с доверието й, нямаше да мога да напиша тази биография, споделя в предговор към „Думи, образи, живот“ Буел Вестан. А в избраните вместо предговор цитати от дневниците на самата писателка в книгата с разкази „Куклената къща“ четем: Смятам, че всяко изкуство трябва да бъде неустоимо средство за изразяване на радост и осъзнаване, освобождение и потребност.
