При изчезналите кредитни досиета става дума за едно целенасочено и обмислено действие, което във всички случаи да създаде хаос в информацията, но въпреки всичко извън кредитните досиета има съответните вече извършени операции в банката, над които трябва да се концентрира вниманието и от там могат да се намерят лицата, които са получили съответните кредити, каза бившият шеф на Бюрото за финансово разузнаване доц. Николай Иванов в интервю за предаването "12+3".
Тук обаче възниква въпросът за финансовото разузнаване. В случая виждаме една пресечна точка на организираната престъпност, политиката и държавни органи, които не са упражнили достатъчно ефективно своите компетентности, добави доц. Иванов.
Според него стои въпросът дали КТБ не е била фаворит на финансовото разузнаване: Прокуратурата трябва да види колко проверки са направени на тази банка. Дали тези проверки са реални или фактически, защото на мен ми се струва, че добрите банкови практики по предотвратяване на банкови измами и изпиране на пари не са спазвани и да се потърси какви са причините. Финансовото разузнаване до този момент трябваше много активно да подпомогне прокуратурата, а то се е затворило в черупката си. Финансовото разузнаване е единственото звено с извънсъдебен достъп до информация банкова тайна.
По отношение на законопроекта на Йордан Цонев и Делян Пеевски, според който банковата тайна може да падне, ако банката е под специален надзор, доц. Иванов каза: В случаите, когато имаме поставени лица, би могъл да ни помогне много.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
