Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Сред съвременните български поети Антоанета Николова се отличава със своето деликатно присъствие. Тя не шуми около себе си – напротив – общува с природата, книгите и със своите съмишленици, а стихотворенията й продължават линията, начертана от поета Иван Методиев. Линия с малко, но качествени последователи. Философската дълбочина в стихотворенията й е изразена с лекотата на един замах на четката, а светът, в който ни въвлича, притежава собствени хоризонти, простиращи се далеч отвъд видимото. Дълбоката й връзка с далекоизточната философия, която тя преподава в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, е инфилтрирана по особен начин в поезията й – съдържа се в нея на друго ниво – това на смисъла, на погледа към живота през очите на мъдростта на дзен (чан). Нейната нова стихосбирка „Зад вратата на залеза” е особено вълнуваща с чистотата на погледа, с топлотата на човешкото присъствие, с обикновеността на думите – качества, които се постигат трудно, след изтърпяна болка и тъга, след загуби и търсене на пътя. След като затвориш книгата обаче, ти остава онова чувство за пълнота и радост, което предизвиква само добрата поезия. Книгата представи поетесата Людмила Балабанова.
