Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Един университетски преподавател започваше курса си по превод със заявлението: „За филолога срамни думи няма!” И изписваше старателно думите-табу на дъската, тиренце, думите-табу в превод. Подобен подход прилага към публиката си независимият артист Иво Димчев: за човек, който изразява възгледите си за живота на сцена, няма срамни движения. Не всички потенциални зрители обаче са склонни да приемат неговия „превод” със средствата на танца и пърформанса като изкуство. Представлението I cure („Аз лекувам”) във Варна предварително беше окачествено като срам и позор, заради свободата на изразяване, имитацията на хомосексуален секс и главно заради мястото на спектакъла – в сградата на Археологическия музей. От творческите среди пък се чуха гласове, изразяващи срам от преднамерената и хомофобска, според тях, реакция на съгражданите им. Представлението мина – успешно по преценка на Иво Димчев, който, въпреки дългогодишния си опит по световните сцени, преживя силно емоционално ситуацията. Преди да му се случи всичко това, той вече беше намислил следващи стъпки в посока „лечение от срам”. Продължава набирането на творби за бъдещата обща художествена изложба, озаглавена „Асамблея на срама”. За нея могат да кандидатстват със свои визуални творби всички – професионалисти и непрофесионалисти, желаещи да представят пред публика трактовката си по темата. Над 300 работи ще бъдат разположени в пространството, организирано от самия Иво Димчев в центъра на София и наречено „Мозей”. Кураторска намеса и цензура на етап приемане на творби няма. Между два полета, артистът даде интервю за „Артефир” във връзка с предстоящата изложба „Асамблея на срама” и с операта, която смята да постави. Откриването на изложбата е насрочено за 19 декември.
