България никога не е била партньор по него в смисъла на думата – взаимно разбирателство, взаимно изгодно сътрудничество. Това винаги е бил един руски стратегически проект, по който така или иначе Русия не пожела да постигне договореност с ЕС и в частност с отделните страни - членки, а предпочете да води една политика на политически натиск върху страните, през които ще мине съответната тръба, с желанието да получи възможно най-много отстъпки и съответно да задължи Европа да приеме тази тръба, без очевидно да има такова желание в ЕС. Това беше големият въпрос за България – при условие че не контролираме нито един от параметрите на тази тръба, защо България иска да участва с 50% в този проект. Ако не беше това участие с 50%, аз съм сигурен, че сега нямаше да си задаваме този въпрос и да се чудим. За България проблемът е, че ние сме се задължили с пари като равностоен партньор – 50 на 50%, без да сме такъв.
Стефанов подчерта, че до момента няма желание от страна на Русия за преговори с ЕК или с някой от партньорите от страните - членки.
Каквото и да каже ЕК, в крайна сметка това, което имаме в момента, е едно натрупване на множество негативни фактори или рискове, които се реализираха. Не беше България тази, която започна авантюрата в Крим или Източна Украйна, която доведе до допълнително изостряне на отношенията с ЕК. Този диалог вече за "Южен поток" става жертва, става част от един по-широк диалог, който е за Украйна. Другото нещо, в което попада, е сериозно спадналите цени на петрола, което води и до спад в цените на газа. Това променя всички инвестиционни проекти.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
