Само в „Артефир” понякога и водещият става гост: Димитрина Кюркчиева в ролята на автор, Боян Ангелов, председател на СБП – в „доспехите” на редактор на книга.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Поетичната книга „Толкова. Всичко” е още един елегантен, но и красноречив щрих в творческата биография на журналистката и радиоводеща Димитрина Кюркчиева. И потвърждение, че дори когато думите са твоя професия, говоренето не отнема същностите. Разбира се, не без точното чувство за мяра и вярата, които не позволяват излишества както в ефира, така и в изкуството. А гласът е по-скоро естественото продължение на хармонията във вътрешните ни светове.
Лаконичният сборник концентрирана лирика „Толкова. Всичко” е и строг корабен дневник на едно оцеляване между „безсолни тайни вечери”, алхимично недовършени гнезда и стихове, ордени за нежност, градове, в които „егоизмът е победител” и вечности, в които „се возиш без билет на трамвая, вземаш заплата и не умираш от глад”.
И докато литературните статистици се опитват да класифицират стихосбирката на Димитрина Кюркчиева между „дебюта” и „антологията”, същата тази книга ме подсеща, че поезията не е статистика, а начин на живот сред свои и чужди таланти... „Моят свят е тих – не иска да излиза вън от кожата си...” пише в едно от своите стихотворения авторката. Разбира се, че в нашата словесно-хистерична действителност споделянето на таланта с другите е риск. Но явно Димитрина Кюркчиева е решена да рискува в това различно пътуване. И отговорът за тази решителност може да бъде прочетен в книгата: всяко плахо откритие е обратно начало на някаква вечност.