Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преди 15 години, когато за първи път излeзe романът „Омбре“ на Емил Тонев, си мислехме, че времето на такива истории, като тази в книгата скоро ще свърши. Мислехме, че нормалният свят е току зад ъгъла. Оказа се, че днес, 15 години по-късно, когато четем новото му издание, сме още там, на изходната права и онова „зад ъгъла“ е все още далеч. Много е полезно това препрочитане, отрезвяващо. Всяка лудница, пише Емил Тонев, ако я погледнеш отстрани, си е лудница. Когато си вътре, не ти прави впечатление. Лудницата винаги е онова оттатък оградата. Полезно е не само да разберем безпощадно ясно, че почти нищо не се е променило – все още мутрите командват парада, все още емиграцията изглежда единствения спасителен изход към нормалния живот. Извън лудницата. Където впрочем също се живее някак. Книгата „Омбре“ на Емил Тонев е книга за живота, история за това как живяхме и живеем тук на Балканите. При това разказана с майсторство, с усмихната обич към човека и с тъга, изсветляваща тъга... Очакваме да видим и филма по книгата, появила се първо като сценарий. „Омбре“ тръгва по екраните на 20 февруари. Тази вечер (12 февруари) от 18 часа в кафе-книжарница „Гринуич“ ще бъде софийската премиера на романа.
