Господин Дончев каза нещо, което аз мисля, те са като Буридановото магаре, едно магаре, което не знае към коя купа слама да се насочи – наляво или надясно, се колебаят между реформи и стабилност, като г-н Дончев призна очевидното впрочем, че те са заложили на стабилност. Под стабилност се има предвид да не закачат никой свой, който има някакви привилегии, които има опасност да загуби, и да ги поддържат с дотации, просто казано, защото тази стабилност не идва от някаква добра воля, а от парите, които даваме. Разбира се, пропуснах да кажа най-важното, че цената на тази стабилност са увеличаващите се държавни заеми. И това правителство отчетливо върви не по пътя на реформите, а по пътя на заемите, нещо, което не е добро, ако мислим за перспективата на България и за това, че нашите деца ще трябва да връщат тези заеми, а от друга страна това е намерението на електората. Електоратът не възнамерява да се мобилизира и да полага повече усилия срещу по-малко получаване, напротив, хората са в настроение: “Кога ще ни давате най-после“, искат да се раздава, а няма какво да се раздава освен пари, които взимаме назаем от собствените си деца.
Иначе всички те говорят умерено, реалистично, тонът е добър, няма го това самохвалство, което присъства при миналия мандат на г-н Борисов. Изоставено е това, изоставен е тонът на тържествените победи и говорят спокойно, говорят истината. Спестяват въпроса за заемите.
По повод на това кои са най-големите проблеми пред кабинета Райчев каза:
Кои са най-големите проблеми пред кабинета. В този формат, ако той е реши да харчи 1-2 милиарда годишно на дефицит, няма проблеми. Проблемите са пред България, че тя ще продължи да живее по начин, който страстно не харесва, без да предприема каквото и да било, за да промени този начин.
Политологът коментира колко може да продължи сегашното четирипартийно управление:
Този разговор е актуален след местните избори. На местните избори ще се види друго съотношение на силите. Мен ако питате, правителствените партии общо взето ще спечелят тези избори поради много причини. При това положение ще започнем да гледаме календара за президентските избори. Местните избори и/или президентските, което ми се вижда по-вероятно, са онова, което е пределът на правителството.
Андрей Райчев направи коментар и за разработката "Червеи":
Това е друга история и ми се струва, че толкова всичко е оплетено, че никой не говори истината. Обикновено става така – например, опозицията нещо обвинява, правителството нещо защитава и един от двамата е прав, или поне 99 на сто прав – или е измисляно обвинение, или фактически се крие някакво престъпление. Тук всички участници говорят така, че става ясно, че всички са натопени. Нещо е станало, нещо много гадно е станало между другото, нещо лошо е станало, но какво е станало не можем да знаем.
Интервюто с Андрей Райчев чуйте в звуковия файл.
