За предаването "Неделя 150" Владикова сподели, че в училището учат над 260 деца, което е голям скок в приема.
Само първолаците тази година са 50, което е действително впечатляваща цифра за интереса, който се проявява към това, което вършим, каза тя.
В началото училището е имало финансови трудности, но от 5-6 години получава и подкрепа от българската държава, сподели Владикова и изтъкна сътрудничеството с МОН и Агенцията за българите в чужбина.
Тя ни подкрепя не само финансово. Ние се намираме в помещения на българския дипломатически комплекс, което също оказва своята помощ. Въз основа на тази финансова помощ имаме възможност да се снабдим с достатъчно учебници и учебни помагала от България, без които също не можем.
Владикова е на мнение, че броят на българите, емигрирали в Австрия, се увеличава. Предположението тя прави на база на увеличения брой телефонни обаждания от родители, които искат да запишат децата си в училището, когато пристигнат във Виена.
Наблюденията ми, че младите хора, особено младите семейства с малки деца, търсят по-добро бъдеще за своите деца, което е разбираемо. Това е една много смела и рискована крачка. При едно обаждане януари – февруари винаги съм се чудила къде хукват по средата на учебната година със своите малки деца, какво ще правят с тях, защото тук системата е много стриктно изградена и не можеш да запишеш детето си по всяко време в което училище искаш. Прави се една година предварително.
Емоционално, мога да съдя по децата, които идват при нас, особено в по-голяма възраст, носталгията е голяма, обичта към България не намалява. Тези деца с огромно желание броят дните до ваканцията, за да могат да се върнат. Ние това трябва да го запазим и да работим в тази посока – да дадем възможност на тези деца да се върнат.
Асоциацията на българските училища в чужбина работи много усилено за това българската образователна система да направи възможно децата лесно да се завръщат в България и да бъдат приемани в българските училища с интегриране и възможност да продължат в същия клас, а не да се връщат с година-две назад, сподели Владикова.
Проблемът е нормативен и организационен. Нашето виждане е, че трябва да се направи център или училище, което да поеме тази функция, в което да има специалисти, които да са готови да бъдат поемани тези деца, както и да има един придружаващ учител към тях, който да помага в тези първи няколко месеца или година, за адаптацията на това дете и обратното му връщане в системата.
Българите в чужбина са скептично настроени, че някой от кандидатите за директор на Агенцията има достатъчно голям поглед върху новата емиграция в чужбина, каза Владикова.
За образованието няма въпрос от коя партия съм и кои идеи са ми по-близки, коментира тя:
Този председател, който ще поеме функциите на тази Агенция, трябва да бъде убеден и запознат с това, което става в българските училища. В момента се борим да бъдем включени в Закона за образованието. При положение че ние отдавна сме част от образователната система на България, да не бъдем включени в Закона е абсурд и то вероятно по политически причини все още ни държат настрана и не ни включват, а по наши данни наброяваме 220 български училища зад граница. Някой да твърди, че тези училища не са част от образователната система на България, просто не отговаря на реалността.
