Този опит не е използван, просто защото аз не мога да разбера защо да се сравняваме с големите, да развиваме икономически и културни отношения, които големи въобще не ни виждат. Една държава като Литва, като Латвия, като Естония, за тях първо ние сме интересни, второ ние сме съизмерими, отношението е като към равни, че даже и с уважение се отнасят с нас. А това са страни, които вече са много напред – и финансово, и икономически. И според мен има безкрайно много неща, които ние можем да научим от тях. Но малко са ни периферни тези държави и българите като цяло знаем много малко за тях, не сме информирани достатъчно.
Рибаров отбеляза това, че наред с Естония Литва например има силно развито електронно правителство:
Ние основно знаем, че Естония и правителството, което доста се обсъждаше, че е много развито при тях, в Литва по-същия начин се развива електронното правителство, даже в момента те са, бих казал, водещата страна. Те имат вече създаден портал, електронно правителство, който има 20 услуги за граждани и 8 услуги за бизнеса. В момента гражданите през интернет могат да си декларират данъка върху дохода, услугите за търсене на работа от бюрата по труда също са в интернет, социални осигуровки, лични документи, регистрацията на МПС, заявления за разрешение за строеж, декларации до полицията, обществени библиотеки, удостоверения за раждане, брак, записване във висшите учебни заведения, смяна на адреса, здравни услуги, това всичко е създадено в този значително кратък период, защото те започват 2004-та година.
Много е помогнало електронното правителство, обществени поръчки, което е наша ахилесова пета, всичко е изнесено на платформа, електронна платформа, която може да се наблюдава от всички.
Според Рачо Рибаров литовският опит може да бъде полезен и за членството ни в Шенген:
Литовският опит може да бъде интересен за България, защото те същo са крайна граница и всички тези процеси, които се случват, чисто организационни и моделът, по който те охраняват границата си, така че те имат добър опит. Това е също нещо, което може да се обмени като информация, като опит с тях.
По думите на почетния консул на балтийската страна у нас, Вилнюс е много притеснен от ставащото в Украйна:
Това, което е истината е, че литовците са притеснени и то са сериозно притеснени от това, което се случва. Голяма надежда за тях е, че те са член на ЕС и са член на НАТО. Още от самото начало те имат преценката, че сигурността е изключително скъпа да се поддържа самостоятелно. Те са достатъчно малка страна и разумна, за да не тръгват в посока на някакво голямо въоръжаване и затова първата им и основна задача е била членството в НАТО. Другото, което е при тях, естествено геополитическото им разположение също не е много благоприятно поради естествена граница с Калининград, която е руски анклав.
