Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Председателят на парламента в Хърватия Йосип Леко бе на официално посещение у нас. Той се срещна с председателя на Народното събрание Цецка Цачева, с премиера Бойко Борисов и с президента Росен Плевнелиев.
Отношенията между двете ни страни мога да ги определя като приятелски и партньорски, каза Йосип Леко. Хърватия и България си сътрудничат в много области. Те имат общи интереси, по-конкретно в Дунавската стратегия, както и в процесите в европейския югоизток. Страните ни си сътрудничат в областта на културата,енергетиката. Те търсят и свързване именно в областта на енергетиката за реализирането на повече алтернативни пътища за снабдяване им с газ. Има обаче още пространство за развитие и задълбочаване на икономическото сътрудничество. Смятам, че икономическите ни отношения изостават, за сметка на политическите, които са на много високо равнище.
На въпрос дали е дошло времето за създаване на нова регионална автономия на хърватите, по подобие на сърбите, в местната Република Сръбска, гостът отговори: Хърватия не предлага рецепти за никакво уреждане на вътрешните процеси, което се отнася и за Босна и Херцеговина. Ние сме на позицията добри приятели-добри съседи, които са заинтересовани от добрия напредък на Босна и Херцеговина и подкрепяме вътрешните разговори и търсенето на решения, които ще отговорят и на трите конституционни народа в нея.
Що се отнася до политическата и икономическата ситуация в след президентските избори в Хърватия, Йосип Леко каза: Ние сме в предизборна година. В момента тече четвъртата година от мандата на това мнозинство в Хърватия. И всяка дата, която определим за провеждането на избори, ще бъде редовна за тяхното им провеждане. Решението за провеждането на избори се взема от хърватския парламент, както ще стане и в този случай. Работата на президента в Хърватия е да избере само датата на изборите, след решение на парламента. Искам да кажа, че не става дума хърватския парламент да вземе решение за своето разпускане. Ние бихме желали тази година да се възприеме като първа, а не като последна година от мандата на сегашното управление на Хърватия. Мисля, че именно през четвъртата година от управлението на лявоцентристката коалиция се вижда възстановяването на икономиката на Хърватия. Затова ще бъде лошо, ако с неотговорно решение за провеждане на предсрочни избори да нарушим насоката на подобряване на хърватската икономика.
Хърватия е в рецесия и криза вече шеста година. Криза, която е последица от световните процеси. Спомняте си, че тя започна като финансова, после премина и в икономическа. Страните, които преминаха през период на преход, се оказаха в още по-сложна ситуация, защото имаше промяна на собствеността от социалистически модел в чисто пазарен и капиталистически модел. Трябваше в Хърватия да променяме и структурата на икономиката, и да я превърнем в по-конкурентна на европейския и световен пазар. Също така, Хърватия трябваше изцяло да финансира войната за освобождението си от бившата СРЮ. Много е важно да се разбере, че в Хърватия от страна, която бе във война и защитаваше своята независимост и териториална цялост, изграждахме общество, което да е близко до европейските общества. Хърватия влезе в реформите напълно наясно, което после бе потвърдено и от приемането ни в ЕС. Сега Хърватия изгражда икономика, което ще бъде конкурентна в ЕС. Това е икономическият аспект. Но този въпрос има и друго измерение: кой носи тежестта на тези реформи. Има голям процент на безработица в Хърватия. Има много сериозен брой хора, които тежко живеят, и по-специално това са пенсионерите. Цената, която сега плащаме, се надявам, че в бъдеще ще бъде наградена с успех и Хърватия ще се превърне в конкурентна държава в ЕС.
Интервюто на Николай Кръстев с Йосип Леко можете да чуете от звуковия файл.
