Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп № 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев – поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си „Везни” и „Пламък”, през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30-годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България. Тази битка беше загубена.
Думите са на Иван Добчев по повод премиерния спектакъл „Гео“, с който Народният театър „Иван Вазов“ чества 120 години от рождението и 90 години от гибелта на Гео Милев. Режисьорът е създал сценичната версия за представлението по романа „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов.
За книгата си, спечелила две национални литературни награди – „Хеликон“ и „Елиас Канети“, Карастоянов уточнява, че тя не е биографичен роман за Гео Милев и Георги Шейтанов, а история за двама млади мъже, обсебени от своите идеи и намерения, които в крайна сметка се оказват едни и същи: убеден бунт срещу статуквото. А то става причина да загинат по един и същи начин, погубени от едни и същи хора. В една и съща нощ...
В ролите на двамата бунтари ще видим актьорите Леонид Йовчев и Александър Кънев (студент). Сценографията е на Венелин Шурелов, автор на костюмите е Петя Боюкова, а музиката – на Христо Намлиев.
Премиерните представления на „Гео“ са на 13 и 14 ноември.
