Тези региони са дотолкова обезлюдени, че трябва да се привличат хора от други места в страната, демографската катастрофа там е толкова силно изразена, че ще затрудни набора на работна ръка. Инвестициите отиват там, където има добра работна ръка и инфраструктура, а там има тотална депопулация, вече няма дори хора, които да мигрират към големите градове. Останали са само пенсионери.
Проф. Славейков изрази скептицизма си дали планираните мерки ще бъдат изгодни за евентуалните инвеститори. Според него е странно, че програмата разчита отново на земеделието. По думите му, след като хората веднъж вече са били откъснати насила от земята и са загубили трудовите си навици, едно завръщане би било изключително трудно. Въпреки многото пари, които бяха вкарани по различни фондове в селските райони, ефектът е почти никакъв. Земеделие не се прави дистанционно от големия град, а на място и денонощно, отбеляза експертът.
По-ниски кредити за жилища и по-високо заплащане са две от най-важните предпоставки, за да бъдат мотивирани хора да отидат да живеят и работят в тези обезлюдени райони, подчерта Славейков и допълни, че е утопично отново да се изгражда вече разрушената преди десетилетия с първите големи преселвания от селото към града инфраструктура.
Мерките напомнят 22-ро постановление на Министерския съвет от 80-те години, но тогава средствата се разпределяха централно, а сега, в пазарни условия, част от тези мерки трудно ще бъдат осъществени, коментира още проф. Петър Славейков.
Програмата залага на нови, иновативни производства, но откъде ще намерят работна ръка за компютърно производство в село Х на границата със Сърбия. Какви трябва да са заплатите и условията на живот, за да бъдат привлечени специалисти, например от София, отбеляза проф. Славейков.
