„Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век)” от Ирен Иванчева-Мерджанска e ново преработено издание, което разглежда женската ни поезия от средата на XIX в. до 40-те години на XX в. В него авторката предефинира понятието за женско писане, анализира неизвестни факти от биографиите на българските писателки, вижда ги в нови ракурси, осветява нови аспекти от духовните търсения на Мара Белчева и прави за първи път цялостен портрет на Весела Страшимирова, открива за българската литературна история две поетеси Елисавета Ненова и Мария Ненова. Ирен Иванчева живее от 2001 г. в Съединените щати и преподава френски език и литература в Университета н Синсинати, Охайо, доктор на науките, специалист областта на науките за рода - Gender studies, литературен критик и изследовател. Съвсем скоро излезе книгата й върху Юлия Кръстева и Асия Джебар „Да пишеш на езика на другия“ (Écrire dans la langue de l’autre, Paris, L’Harmattan, 2015). Ето какво пише в предговора си към „Гласове на жени в българската поезия” авторката: „Актът на актуализираното издаване на този труд отговаря и на убеждението ми, че за българските поетеси, колкото и да се пише, никога няма да е достатъчно. В този смисъл, като читатели, моля приемете това издание като припомняне за някои от значимите наши поетеси, а и за скромния ми принос към тяхното по-нататъшно опознаване, изследване и обговаряне. От 2001 г. живея в чужбина, но професионалната ми и човешка връзка с българската литература е винаги присъстваща.”
Повече за книгата може да научите от разговора с проф. Михаил Неделчев.
