Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За българските ВВС - лъч надежда през 2015-a?

Снимка: БГНЕС

Дали тази година ВВС получиха лъч надежда заради някои от идеите на цивилното ръководство. Или трябваше да изпият чашата с обещанията до дъно. Особено на фона на новината, че дълго чаканите двигатели на изтребителите ще дойдат в България от Полша.

Закърпването на изтребителната ни авиация беше една от важните теми за военното министерство през изминаващата година. На фона на проблемите с Русия, с „Ислямска държава“ и изискванията на НАТО, България не само трябваше да има, но и да засили способностите си. Способности, които освен да гарантират суверенитета на страната, трябваше и да допринасят за общата сигурност в НАТО.

Тревожи ме състоянието на военновъздушните сили. Нямаме ресурси да готвим млади летци. Ние настояваме да се вземат спешни мерки за стабилизирането на МиГ-29, Предупреди още през май командващият ВВС генерал Румен Радев. Като по този начин отвори отново дискусия за бъдещето на военната авиация. И това дали България сама ще си охранява сама въздушното пространство.

В същото време Министерството на отбраната мислеше по – мащабно. Не за ремонти на съветски изтребители, а за придобиване на западни. Как? Оказа се, надеждата на Николай Ненчев САЩ да ни подарят изтребители е доста…невъзможна. Затова военният министър обяви:

Взехме решение внасям проект за нов многоцелеви самолет в Министерски съвет.

Но тази идея отдавна беше обречена… проблемът – парите.

Военните самолети ще изчакат. Първо ще дадем на пенсионери, беше казал премиерът Борисов. Така пред военния министър Николай Ненчев единственият изход беше ремонтът на старите. Възможно най – бързо. Решаването на тази задача беше доста трудно. Военният министър Ненчев вече беше обявил Русия за идеологически противник.

Премахването на зависимостта в областта на въоръженията и техниката от страни извън НАТО и ЕС, беше казал той. И тъй като нямаше много западни държави, където ремонтът да се случи, изборът падна на Полша.

Срещу 12 милиона лева България щеше да получи от Полша 6 ремонтирани двигателя. Сделката беше сключена въпреки предупреждението на шефа на ВВС Румен Радев, че самолетите се нуждаят не само от двигатели, но и от ремонт на системи. Тоест, те трябва първо да летят.

Руската фирма производител пък заплаши, че ще съди България и че ще счита двигателите за бракувани. Даже предупреди, че Полша нямала лиценз. Което, според представителя на руската фирмата за България, Александър Александров можело да доведе до инциденти…

Ако стане нещо и загинат летците, отговорността ще бъде размита. Министър Ненчев ще си измие ръцете  и ще каже – ами те парламентът го гласуваха. Отговорността на нашите летци е поставена на карта.

Отговорността се поема от страната-производител, която е извършила ремонт. Имаме пълни гаранти от Полша. Те сами поддържат своите МиГ-29, отговаряше министър Николай Ненчев. И уверяваше, че Полша има собствена документация и не се нуждае от руски лиценз. Съмненията около сделката обаче останаха. Дори и заради появилите се информации, че прокуратурата и ДАНС са започнали проверка на договора.

Туткането за решаването на проблемите с ВВС накара командващия ВВС генерал Румен Радев да подаде оставка, и то докато военният министър Николай Ненчев беше на посещение в Алжир.

Но висшият пилотаж с оставката, която скоро беше оттеглена, даде ефект. Генерал Радев се срещна лично с премиера, оплака му се, че няма пари. Премиерът му обеща 80 млн. лв. повече за авиацията ни за догодина. За догодина остана и спорното решение дали чужди изтребители да охраняват  въздушното ни пространство. Генерал Радев намекна, че заради бавната скорост на модернизацията и купуването на западните изтребители България  може да остави и на други държави да охранява пространството, което е и НАТО-вско.

НАТО обаче беше забелязала вече липсите в бюджета за отбрана. „Разходите за армията непрекъснато спадат, което намалява качеството й“,предупреди НАТО в доклад, който изтече в медиите. Там се посочваше, че България може да закупи нов тип бойни самолети през 2018 година. А поради скромните разходи за периода 2016-2018 г. няма да има възможност за никакви големи проекти и модернизация на въоръжените ни сили. Иначе договорките от нарочен КСНС при президента Росен Плевнелиев изглеждаха спазени.

150 млн. лв. повече ще има за отбрана догодина.

Скорошна справка показва, че за горива и за стартиране на изпълнение на проекти от Програмата за развитие на отбранителните способности 2020 ще са необходими над 50 млн. лв., които да бъдат утвърдени от правителството и над 100 млн. лв. от парламента. Между 2016 и 2018-а година само за увеличението на минималната работна заплата са необходими допълнителни 58 млн. лв. Милиони ще са нужни за други дейности.

Никой не бива да свършва онова, което ние сами може да свършим, отбеляза в годишната си лекция през септември военният министър Николай Ненчев. Въпросът за 2016-а е колко от свършеното ни приближава към иначе хубаво написаните договори, стратегии и намерения.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени