Днес в предаването "Радиокафе" продължаваме темата, свързана с финансирането на сценичните изкуства в България (като тук освен театъра, да не забравяме, "влиза" и музиката) и нестихващия дебат около "преформатирането" на някои институти в открити сцени (само с директор и технически "кадри") и "оптимизацията", изискана от 8 културни "формации", сред които и Държавния ансамбъл "Филип Кутев". Разговаряхме с Таня Симеонова, директор на студентското радио "Алма Матер" (която обаче беше част от мениджмънта на Музикалния театър в София до неотдавна). Отправната точка бе "ролята" на директора - директорите на културни институции не са финансово самостоятелни - заяви тя, - самостоятелни са дотолкова, доколкото имат утвърден лимит от Министерството на културата. Когато един директор нареди плащане обаче, то влиза в системата за публични разплащания, а дали банката ще го оторизира, зависи от Министерството на културата. Един директор не може да си купи дори минерална вода, ако МК не му разреши този разход, добави Таня Симеонова. И още - трудно се менажира изкуство. На практика се назначават директори, които са преди всичко изявени творци в родния си град, но това са емоционални хора и не го крият. Когато говорим за бюджет обаче, трябва да бъдеш рационален и трудно се намира баланс... а всъщност те се превърнаха в хора, които продават билети и не "виждат" хората, които идват на концерт или театър, а бройките. Преминавайки накратко през промените през последните години с някои разяснения, стигаме до 2012 - дотогава системата вървеше добре, защото в МК имаше бюджетен буфер. Разговорът ни продължава с последствията и непосилните изисквания към културните институти и с причините за "взрива от емоции", както с появилият се (късно вечерта) на 17 февруари на сайта на министерството на културата отчет за изминалата година (брой спектакли, брой зрители и приходи), цифрите в който (сякаш селективно) са сменени ден по-късно, както и за реализираните приходи от продажба на билети за спектаклите на "Филип Кутев", за които се появяват две различни стойности в официален отговор на МК на питане на депутат (96 099 лева) и в отчета на сайта на министерството (118 303 лева)... Таня Симеонова коментира и програмите за финансово оптимизиране, които се изискват от не добре представителите се културни институти и основанията за притеснение на засегнатите.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
По тази тема в предаването включихме Елианка Михайлова, и.д. директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование" в Министерството на културата, която обясни, че директорите ще определят оздравителния план за управляваната от тях културна институция и в каква посока той ще се движи. Както се прави репертоарен, така трябва да има и финансов план, на база продадени билети и реализирани приходи, това е планиране, допълни тя с уверението, че министерството пък е планирало така нещата, че тези осем (от общо 51 културни института в областта на сценичните изкуства) да станат по-добре, а не обратното. Елианка Михайлова призна, че изкуството трудно може да бъде сложено във финансови рамки, но за да се издържа едни културен институт, той все пак трябва да има средства, а доброто изкуство има своята публика и даде като пример за добро управление Операта в Стара Загора и някои от инициативите на драматичния театър във Велико Търново. Тя поясни, че и в момента се провеждат срещи и със синдикатите в сектора, и със засегнатите директори (с които ситуацията ще се следи и обсъжда ежемесечно), и с някои от браншовите организации, и че се търсят решения (включително и чрез разговори с кметовете на общините по места). Разбира се, за "Филип Кутев“, които са държавен ансамбъл, ситуацията е различна, там сме разговаряли за предоставяне на залата на Театъра на армията - поясни Елианка Михайлова. Коментираме също „санитарния минимум“, на границата на който са музикантите и балетистите в редица културни институции, което пък води до претоварване на съставите. Елианка Михайлова изрази увереността си, че с по-добра организация и с помощта на МК ситуацията ще бъде решена в положителна насока. Няколко въпроса останаха "във въздуха" - като този за реалната сума на приходите от билети на ансамбъл "Филип Кутев" и че все пак наличието на много публика не винаги е гаранция за високото качество на предлагания спектакъл. И тук именно е ролята на Министерството на културата като гарант за съхранението на културата.
