Свири на пиано от 5-годишна като пътят до този прекрасен инструмент за нея минава през балета и през съвета на нейната баба. Веднага "се харесват" с пианото и Анжела влиза с две 6-ци в подготвителния клас на "музикалното". Първата й учителка там е Емилия Канева, а в гимназията продължава при изтъкнатата българска пианистка, проф Милена Моллова.
Анжела се оказва "конкурсен тип" и печели награда след награда (почти всички първи и специални) на различни конкурси в България, Италия, Чехия, Словакия, Сърбия и Македония. Първата й "първа и специална" награда е на "Млади виртуози" в София. Любопитното е, че това е и най-скорошния конкурс, на който ще се явява - през април тази година, но вече в по-висока възрастова категория. Изключително радостна е, че има форум от такъв ранг, с толкова многбройни участници от цял свят и престижно жури, който се провежда в нашата столица.
Иначе обича да пътува, обича и да си почива... но и се случва изключително рядко, защото пианото изисква много часове работа. "Затова пък те прави много организиран" - с усмивка пояснява Анжела. Усмивката при нея е често явление, оптимизмът е сякаш част от нейната същност. Говори - сами ще чуете - кратко, ясно, точно. И мечтае да стане концертираща пианистка, защото "не мога да си представя живота без музика". Последният (засега) конкурс, на който Анжела печели първата награда е Академичният конкурс "Йохан Себастиан Бах" в Пловдив.
От там започва и нашият разговор - чуйте!
