През 2097 година – на почти един човешки живот разстояние от настоящето ни на самодоволни потребители – се случва това, което никак не е невъзможно още отсега да предвидим. Съществуването-оцеляване продължава. Разбира се, че без бензин, без храна, без електричество и все така без много-много здрав Разум в „администрирането“ на територията. Защо ли употребата на „територия“ вместо „държава“ ми се струва по-уместна? Потърсете си сами всички възможни отговори, а и въпросите в романа на Васил Георгиев „Екс орбита“. За по-тревожните интернет-маниаци бързам да уточня – мрежа в „Екс орбита“ има навсякъде, но от нея не се излиза. Поне не законно. А за останалите... запазилите нормалност, виталност и житейско хладнокръвие дори след употребата на вносни матрици и всевъзможни други игри на глада и ситостта на въображението – има какво да сверите с най-новата българска антиутопия „Екс орбита“.
Премиерата на романа „Екс орбита“ е в четвъртък, 21 април от 18.30 часа в Литературния клуб „Перото“ на НДК.
