Първото нещо, което трябва да направи една обществена медия, е да си създаде стандарти и ценности. И второто – финансова независимост. Когато има ясни правила, стандарти и ценности и ясно обоснован бюджет, няма да се стига до персонални намеси на изпълнителната власт в управлението на обществените медии. Тази позиция изрази в предаването "Неделя 150" доц. Иво Драганов, кандидат за член на Съвета за електронни медии от парламентарната квота, който вече е бил член на регулатора.
Според него трябва да се изведат приоритетите на радиото и емблематични негови предавания и имена, отбелязани редакционно и финансово, и те да защитят както пред СЕМ, така и пред Народното събрание:
И да се каже: това предаване е изключително ценно, то е институция, то формира мнения, формира нагласи. То извежда публичният дебат на по-високо качествено равнище.
Само такава аргументация на бюджета според Драганов е работеща, защото в противен случай финансовият министър решава да съкрати разходите например за 60 души от 600.
Все още съм във висящо положение, никой никакви сигнали още не е дал, дори виждам преднамерена дистанцираност на сегашното управление към случващото се в БНР и БНТ. Така Драганов отговори на въпроса дали правилно ще бъдат зачетени знаците на властта към новите членове на регулатора по повод предстоящия избор на генерални директори на БНР и БНТ.
Еманципацията на политиците трябва да бъде много активна по отношение на електронните медии, уверен е Иво Драганов. Той допълни, че не разбира упреците към обществени медии и претенциите те да бъдат по-добри от обществото, което всъщност ги излъчва, защото те са по-филтрирана, по-извисена част от това общество, посочи доц. Драганов.
Много съм разочарован от това, което виждам в полето на частните медии – виждам единствено развитие по линия на евтиното забавление, много рядко виждам в частния сектор задълбочени анализи и коментари, които трябваше да бъдат алтернатива на БНР и БНТ.
Бившият ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев, номинация на АБВ за член на СЕМ от парламентарната квота, посочи пред "Хоризонт" с каква мотивация се включва в надпреварата:
Помислих, че може би не е лошо част от експертните ми знания и умения да ги вложа в един изключително важен в момента държавен орган. Ако кандидатурата ми не бъде одобрена, значи по друг начин комисията е решила да разположи своите акценти.
Имам "претенции" и към БНТ, и към БНР, отбеляза Халачев:
Все пак те имат важната задача да възпитават публиката и да създават стандарти – за журналистика, телевизия, радио, морал, отношения, език, ако щете.
Телевизията е огромна сила. Хората престанаха да четат вестници и гледат телевизия. Слушат и радио. Радиото е много интересна форма на общуване и не би трябвало да запада. В някои страни произвеждат даже радиокниги. Радвам се, че радиото все повече и повече се слуша.
СЕМ отговаря за качеството на програмата и дали тя спазва стандартите, но управлението е работа изцяло в ръцете на ръководството на двете медии. Регулаторът може да търси от ръководителите професионална и морална отговорност, но не структурна. Така проф. Халачев отговори на въпрос дали отговорността за управлението на двете обществени медии не е "споделена" между техните ръководители и органа, който ги избира?
И двамата кандидати изразиха мнение "за" проверка на агентурното минало на кандидатите за генерални директори на БНР и БНТ, независимо че такова изискване не е пряко заложено в изборните правила, след като то е валидно за членовете на СЕМ.
Кандидатите за членове на СЕМ от парламентарната квота са шест.