Знаейки нивото, ти може да прецениш примерно можеш ли да минеш през определени критични участъци, каква дълбочина има там, корабът на какво газене е, и ти можеш ли да минеш или не можеш.
Не можем да коментираме с какво са свързвали тази информация хората, които живеят далеч от Дунава. За тези обаче, чийто дом е на километър 495, хидрологическият бюлетин е особено важен.
Винаги съм го слушала в 15 ч., когато съм свободна. Ориентирам се какво е нивото.
За мен това е нещо, свързано с миналото, с бъдещето, с ежедневието на нашия народ, особено на град като Русе. Не мога да си представя, че в 15 ч. няма да има бюлетин за нивото на река Дунав.
На хората в единствената извънстолична "Агенция за проучване и поддържане на река Дунав" им е тъжно. Директорът капитан Павлин Цонев е наясно, че тази информация вече е ненужна на корабоплаването, но му е мъчно.
Защото първо е една традиция, а и един лейбъл на Агенцията, който всеки ден чуваш безплатно. От една страна я има тази емоционалност, от друга страна – това вече може да се прави и технологично, по електронен път. Това е голямото предимство на сайта – вече може да предложим и други форми на информация.
Няма как лесно да се разделим с нещо, което е съществувало 68 години в ефира на Българското национално радио. Думи от бюлетина са станали част от поезията, от речника ни, от чувството ни за устойчивост. А самият бюлетин беше ежедневно делнично напомняне, че България е Дунавска страна.
Може да е вярно, че тийнейджърите предпочитат други радиостанции, но и най-малките знаят, че нивото на река Дунав се измерва в сантиметри. Споменът за това, за интонацията на говорителите, за красивото изброяване на българските градове с френско ударение, ще останат у нас завинаги. Толкова дълго, колкото Бог ни е отредил да се радваме на прекрасния Дунав.
Целия репортаж на Ася Пенчева чуйте в звуковия файл.
