Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Росица Градева: Турция все още изплаща наследството от Османската империя

проф. Росица Градева
Снимка: bnt.bg

Най-сетне се разбра, че една революция не е достатъчна, за да се изкорени исторически оформили се течения, начин на мислене и на живот. Дългите години еднолично управление в Турция с ясен светски профил не са изчистили наследеното от Османската империя и като традиция, и в духовния и в политическия живот на страната. Този прочит на събитията в Турция през историческата традиция направи османистът проф. Росица Градева от Американския университет в Благоевград и Института по балканистика към БАН.

Това се отнася и за силното влияние на религиозния фактор от времето на Ататюрк насам, обясни проф. Градева в предаването "Хоризонт до обед", като каза, че и Гюлен, и Ербакан са наследници на тази традиция.

Традицията на силната армия е много сериозна първо в Османската империя, но и в съвременна Турция. Този образ на силната армия присъства постоянно и е силно уважаван образ, а последните дни много разрушиха образа на армията. Турската традиция в превратите е много дълга и в нея главен герой са били еничарите, разказа още Градева и даде пример с първото официално убийство на султан със санкцията на религиозна инстанция – по думите ѝ еничари и улема много често са вървели ръка за ръка по пътя на промяната.

С уговорката, че Османската империя от началото на 19-и век и република Турция от началото на 21-ви век са абсолютно различни и в коментар за неоосманизма, Росица Градева посочи, че не говорим за възстановяване на граници, а за влияние, и изрази надежда, че няма да има чак такива апетити на териториално разрастване, но изтъкна, че Кюрдският въпрос ще бъде основен от тук насетне за целия регион.

Турция винаги е била различна. По-различен е ислямът в турския свят, продължи анализа си проф. Росица Градева, отбелязвайки, че в края на 20-и век фигурата на Гюлен е била много по-разпознаваема от тази на Ердоган, но двамата излъчват различни послания – Ердоган е представител на класическия сунитски ислям, докато Гюлен е продукт на една по-различна традиция. С акцент върху науката и познаването на езици, Гюлен гради част от империята си върху огромната мрежа от добри училища, които се простират от Монголия до САЩ и Австралия и особено в бивша Централна Азия и в Кавказкия регион, обясни османистът.

Отосно противопоставянето на фигурите на Реджеп Ердоган и Фетулах Гюлен, проф. Градева заяви, че става дума за сблъсък за власт и влияние, а сега САЩ ще трябва да избират между базата "Инджирлик" и Гюлен, като тази дилема според нея се проявява много оголено.

Турция загуби интерес да бъде член на ЕС. Антиамериканизмът също се култивира отдавна като обвинение срещу намесата на Запада в целия Близък изток. Но дали ще има сериозен разрив със САЩ и ЕС, зависи от много стъпки и от двете страни. В момента Ердоган е много силен и едва ли ще направи много отстъпки, прогнозира още Росица Градева:

Сега всички политически партии в Турция са принудени да го подкрепят. В момента няма уважавана сила, която да излезе насреща. Няма партия с достатъчно харизматично обаяние и на своя водач, и на своята идеология, която да излезе срещу Ердоган.

Цялото интервю на Ирина Недева с проф. Росица Градева чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна