Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Конференцията "Съвременна наука и практика във физиологичното раждане" събра учени от Европа в София

Част от лекторите на конференцията "Съвременна наука и практика във физиологичното раждане" в София
Снимка: facebook


През 2014 г. при раждане у нас са починали 5 жени. Това означава, че по отношение на майчината смъртност страната ни показва резултати, сравними със средноевропейските.

Обаче когато става дума за бебетата, картината изглежда драматично – през 2014-а над 460 бебета са починали преди или по време на раждането. Още 270 са живели по-малко от месец. Науката сочи, че тези цифри могат да станат по-малко стряскащи, ако доказано добрите практики влязат в родилните зали. 10 учени от европейски университети са у нас, за да споделят опит.

Една от новостите, за която по-прогресивно мислещи жени и акушерки у нас се борят, е да се обръща повече внимание на усещанията на жената и да се подпомага физиологичният процес на раждане за сметка на по-малко лекарства, намеси и интервенции. Новост в кавички, защото това е работата на акушерката, откакто съществува човекът, смята доктор Йете Клаусен, акушерка и старши преподавател в Акушерския факултет на Метрополитън Юнивърсити Колидж в Копенхаген, Дания:

Много важна задача на акушерките е да помогнат да се избегнат ненужните интервенции и причиняването на ненужно страдание. Спомените от раждането остават за цял живот. Дълг на акушерката е да помогне на жените да имат щастливи спомени, с които могат да живеят.

Доктор Клаусен и още 10 учени от Европа са в София за конференция на тема "Съвременна наука и практика във физиологичното раждане". През последните десетилетия бързият напредък на медицината разделя света по отношение на грижата за раждащите – в развиващите се страни все още умират много майки и бебета заради липсваща медицинска намеса, обясни проф. Су Даун, преподавател в Ланкаширския университет и съавтор на поредица за майчино здраве на авторитетното научно списание Лансет:

В същото време обаче изследователите говорят за твърде много интервенции, които се прилагат твърде рано върху твърде много жени, на които не са необходими. Става дума за неналожителни цезарови сечения, но също твърде много индуцирани или ускорени раждания, твърде много мониториране на плода, твърде много рутинни епизиотомии и твърде много рутинни антибиотици.

В някои от тези интервенции страната ни е шампион. Например през 2015 г. близо 43 % от всички бебета, които са се родили у нас, са дошли на бял свят след цезарово сечение. Допреди няколко години Италия е имала сходен проблем, но държавата финансира специален проект, който да мотивира медиците, а те от своя страна – жените - да опитат да родят следващото си дете нормално, след като веднъж са преживели операция. И проектът дава резултат, разказа доктор Сара Морано, АГ и преподавател по акушерство в Университета в Генуа:

Само преди 30 години процентът цезарови сечения в Италия беше 11. През 2012 той достигна 38. Как е възможно да се случи това? Въпреки че това е тенденция, която е валидна за цяла Европа, как така италианските жени приеха да бъдат най-некомпетентните в Европа? След Бългaрия. 

Една от целите на конференции като тази е да фокусира вниманието върху рисковете, които ненужните интервенции носят за иначе здравите жени с нискорискова бременност и техните бебета. И да докаже със средствата на науката, че за повече живи и здрави майки и бебета най-добре би било акушерките да могат да осигуряват продължаваща грижа. 

Има 15 рандомизирани проучвания, което е практически най-високто ниво, което можете да получите. В тях участват 17 хиляди 674 жени. И независимо какво се говори, от изследванията се вижда, че този тип грижа е по-евтина за жените без усложнения. Като се синтезират тези научни изследвания, се оказва, че жените, които са имали такава продължителна акушерска грижа, са имали по-малко преждевременни раждания, по-ниска фетална смъртност и по-ниска неонатална смъртност, допълни проф. Су Даун.

Продължаваща акушерска грижа означава една акушерка или екип акушерки да се грижат за жената от установяването на бременността, по време на раждането и в следродилния период, ако състоянието ѝ е без усложнения. А форумът показа, че има акушерки, готови да оказват такава грижа, ако им се даде възможност. Има и лекари акушер-гинеколози, готови да подкрепят този модел, макар да не са много. Въпреки светлината в тунела обаче изглежда рано да се говори за промяна. На днешната конференция например отсъстваха представители на здравното министерство. И нямаше кой да чуе доказателствата, че в българските родилни отделения се срещат отдавна отречени и дори опасни практики, нито да получи посланието, че майките у нас не приемат техните бебета да са сред най-застрашените от смърт в Европа.

Искаме промяна на родилните практики у нас, така че да са в синхрон със световните препоръки, които са основани на наука. Имаме необходимост от това да бъдем зачетени като пълноправен партньор в диалога с медицинските специалисти, що се отнася до нашето раждане, подчерта Елена Кръстева от Коалиция за майчино здравеопазване.

Промяната на негативните статистики е последствие. Преди това е промяната на начина на мислене, а след него – на действие. Емилия Казълова, председател на Алианса на българските акушерки, призова:

Иска ми се всяка от нас да си зададе въпроса готови ли сме да се променим ние самите? И ви моля – не казвайте думата "не". Кажете "Да, ще опитам".

Още по темата можете да чуете в репортажа на Надежда Цекулова в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени