Аз не съм сигурен дали това, което днес решиха народните представители, трябваше да бъде закон. Някак не ми се връзва един закон, в който даваш заем на някого – да няма размер, да няма срок за връщане и ред други реквизити, когато даваш заем или получаваш заем от някой друг. Според мен би трябвало да бъде някакво решение на Народното събрание. Решение, в което да се задължи Министерският съвет да изследва всички тези пропуски, които вече са известни – дали го има вторият реактор, до каква степен е готов, колко точно пари струва, да изчистят споровете със самата арбитражна комисия. И след това, вече при една такава яснота, да се каже: "Толкова пари за такъв срок ще бъдат дадени". За мен има смисъл това днеска да бъде закон, а не решение, единствено ако Европейската комисия се произнася само по закони, а не по решения на Народните събрания.
Интервюто на Снежана Иванова с Муравей Радев можете да чуете от звуковия файл.