Тоест, да бъде завършена архитектурата на парламентарното управление, която се състои именно в тези две неща: да може парламентът да гласува недоверие на правителството, но да може и правителството да поиска разпускане на парламента и по този начин да имаме реален взаимен контрол и възпиране между парламент и изпълнителна власт.
Плод на това, че в началото на демократичния ни процес - преди 26-27 години, има остро политическо противопоставяне между едната и другата политическа сила. Докато служебното правителство се привижда като този независим, автономен играч, който на равни разстояния от основните политически сили ще може да произведе избори, без да има съмнения за тяхната валидност и честност.
Но от гледна точка на сегашната политическа зрялост на българското общество, за мен тази фигура на служебното правителство до голяма степен вече е излишна.
Атанас Славов допълни, че има и други промени, които остават на дневен ред:
Отвъд този политически парламентарен процес промените, които са от изключителна важност за нашата страна, са свързани със съдебната реформа - с мястото на прокуратурата в съдебната система, необходимостта от въвеждане на ясна отчетност по отношение на главния прокурор, ако изобщо такава фигура е необходима.
Славов коментира и темата за референдумите (във връзка с конституционния референдум, проведен в Италия), като изтъкна, че:
Нито една демокрация не бива да се страхува от референдумите, когато те са създадени и се организират по много ясни правила.
Според Атанас Славов един от основните проблеми на организирането на референдуми в България е липсата на задълбочен дебат. Славов подкрепя позицията на политологичната асоциация, че мажоритарна система с пълно мнозинство в два тура не е подходящ вариант за страната ни.
Цялото интервю с Атанас Славов може да чуете от звуковия файл.
