Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце. Не си отивай, ще ми бъде тъжно без твоите единствени ръце. Не си отивай, аз ще ти направя най-страшното признание. Под мостовете не шумят реки, когато ти не си със мен. Пристанищата са най-мръсно доказателство за липса на море, когато теб те няма. Не си отивай.
Това е оригиналното стихотворение на Иван Пейчев, по което Митко Щерев създаде песен, а Васил Найденов я направи хит през 80-те години на миналия век. Песента от филма “Адаптация” (1981, режисьор Въло Радев) и сега е любима на мнозина, но никак не са много онези, които знаят оригинала и автора на текста Иван Пейчев. Поетът Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в Шумен. В периода 1949 – 1955 година работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. От лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 година дебютира като драматург с друга своя пиеса - „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 година написва пиесата„Денят след най-кратката нощ“. От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София. Отива си след продължително боледуване на 9 юли 1976 година. На малцина е известен и фактът, че Иван Пейчев е блестящ поет, но “неблагонадежден в очите на властта. В онези преддеветосептемврийски години е затворен за известно време в лагера “Свети врач”, откъдето го измъква един шуменски лекар” (Божидар Кунчев, “Далечно плаване”, Изд. “Български писател”, 1986.) В рубриката „Литературен наблюдател” на „Артефир” отбелязваме стогодишнината на големия български поет Иван Пейчев.
