Новата книга на проф. Михаил Неделчев се нарича „Яворов. Сюжетите на последните години“ и това не е изненада, като се има предвид неговото последователно изследване на Яворовото творчество и житейски път. Книгата е от три дяла, съответно „Сюжетите“, „Етюди от различни години, на разнородни теми“ и „Приложения“. В един от текстовете в третата част, наречен съвсем целенасочено „Яворов на Неделчев“, Мирослав Дачев пише: Заниманието с Яворов е занимание, наподобяващо ефекта на конценвтричните кръгове. Понякога е център на осмислянето на литературни и културни парадигми, провокира създаването и моделирането им; понякога е в периферията на други, уж различни и далечни, несвързани на пръв поглед. Но винаги част от литературните и културни процеси: важна, неотменима част. Яворов е присъствие, което осмисля – ето едно от посланията на Михаил Неделчев. Знанието за него е знание за литературните и културни процеси. Писано за „Яворов. Литературна личност. Истории на книги и стихотворения“ от 2005-а, чието продължение е сегашната книга на проф. Неделчев, това важи изцяло и за нея. Яворов продължава да бъде фокус на неговите иначе многостранни научни интереси, да бъде изследван с постоянство и упорство, да бъде особена, дори мистична негова вдаденост, да бъде онова „диалогично поле“, за което проф. Неделчев написа: Някак се оказва невъзможно, ако един път си влязъл навътре в това п о л е, да го напуснеш безпроблемно. За Яворов ти се иска, длъжен си да пишеш и да размишляваш отново и отново, до безкрай.
