Всъщност няма срок за разпускане на Народното събрание. Новият президент може да удължи срока на живот на настоящето, но това доста би изкривило представата за парламентарна република, защото в крайна сметка промяната в Изборния кодекс, която ни се предлага, не е просто техническа промяна, а промяна в изборната система и за нея не са необходими две или три седмици, както се изисква, така че, ако Народното събрание се ангажира с подобен проект за промяна, би отнело много повече време. Това заяви в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" депутатът от АБВ Марин Киров:
Аз не считам, че настоящият парламент има каквото и да е основание да се ангажира с промяна в Изборния закон точно сега. Трябва да е ясно, че все още проект, представен от парламентарна партия ГЕРБ, няма. Има един проект на решение, който е своеобразна подкрепа на проведения референдум. Информационната кампания по референдума приключи с неговото провеждане и сега подкрепата, която заявяват колегите от ГЕРБ към трите въпроса, е по-скоро подкрепа след резултата и така да се каже подкрепа тип "тичане след вятъра", така че аз не съм уверен в техните искрени чувства към вота на избирателите.
Категорично смея да твърдя, че такова изкуствено продължаване на работата на 43-тото Народно събрание е в разрез с Конституцията на Република България, каза Явор Нотев от партия "Атака":
Трябва да се спази начинът, по който следва да бъде обявен краят на мандата на едно НС и респективно разпускането и назначаването на дата за следващи парламентарни избори. Има си конституционен текст, който трябва да се следва и то без изключения. Удължаване на мандата на НС е един прочит на Конституцията, който обаче пряко ѝ противоречи.Срокът, в който трябва да се разпусне Народното събрание, се появява с приключването на преговорите за съставяне на правителство, така наречената "рулетка", на която бяхме свидетели в мандата на президента Плевнелиев. След разиграването на тези възможности и неуспешните опити за съставяне на правителство президентът незабавно трябва да разпусне НС, само че в последните три месеца от неговия мандат има ограничение, което е въведено с член 99, алинея 7 на Конституцията, срок и ограничение, който изтича с постъпването в мандат на президента Радев.
За да се въведе мажоритарният вот така, както беше гласуван на референдума, една или две седмици няма да стигнат. Това коментира депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев:
Въвеждането на мажоритарния вот е изключително тежка работа, която изисква консенсус между политическите партии и обществото по отношение на районирането. Това е най-малко шест месеца работа и при това усилена работа, така че всякакви опити за бързо приемане на правила, които са написани от някого, за да са в полза на някого, не са в интерес на хората и не са в отговор на това, което хората са поискали, а са в интерес единствено на тези, които са ги написали.
Ако имаше елемент на спешност, то парламентът не трябваше да излиза във ваканция по Коледа. Това трябваше да бъде решението на парламентарното мнозинство и да се работи много по-усилено върху текстовете на Изборния кодекс, за да може да се въведе нова избирателна система, обясни проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право в СУ и бивш конституционен съдия:
Ако Плевнелиев няма конституционен срок за назначаване на служебно правителство и той отказва да назначи такова, то къде в Конституцията има срок, в който Радев е длъжен да разпусне парламента и да насрочи предсрочни парламентарни избори и съответно да назначи служебен кабинет? По същата логика той също не е обвързан с конституционен срок. Аз не съм на това мнение, но би могло да се разсъждава и по този начин, даже някои по-смели юристи тълкуват, че след като президентът Плевнелиев не е финализирал процедурата по член 99 от Конституцията за формиране на правителство, на свой ред президентът Радев, след като встъпи в длъжност, може да започне консултации за формиране на нов кабинет в настоящия парламент, ако не го разпусне.
Зад тази непрекъснато подновяваща се дискусия за въвеждането на мажоритарния вот откривам търсене на тънки политически сметки и дивиденти, както и опит да бъде притискан Румен Радев. Това подчерта политологът Борислав Ангелов:
Правителството имаше достатъчно време за внасяне на законопроект и неговото разглеждане в зала, както и минаването му на първо четене. Парламентът до този момент не предприе никакви действия, а само бавеше нещата, забавяше положението.
Интервютата с Марин Киров, Явор Нотев, професор Пламен Киров, Борислав Ангелов и Димитър Делчев можете да чуете в звуковия файл.
