Няколко ключови думи вървят като червена нишка и лайтмотив в целия доклад – това са публичност, отчетност и необратимост. Именно необратимостта е най-точната оценка за спецификата на „напредъка“, реализиран от България през тези десет години, посочи адвокат Екимджиев:
Това показва, че голяма част от напредъка е бил имитационен, временен, палиативен и много бързо или застрашаван, или ефикасно зануляван чрез процеси на реставрация и прояви на връщане по-назад от изходните нива на ретроградност.
Това, че сме похвалени за усилията означава, че капацитетът ни за решаването на проблеми е изключително нисък и недостатъчен, отбеляза още юристът.
Резултатите от реформите в съдебната система ще станат необратими, когато на ключови места в нея застанат почтени професионалисти, подчерта Екимджиев:
Защото докато в другите системи - администрация, законодателство, външните правила могат да имат дисциплиниращ ефект, то в съдебната система, при която няма друга власт, която да контролира актовете и действията на магистратите, се разчита много повече на личностните качества на работещите в нея, отколкото на правилата, които те трябва да спазват. Контролът по спазването на тези правила е изключително мек, той е инстанционен.
Това, което се опита да направи Христо Иванов като съдебна реформа - чрез промяна в структурата и работата на ВСС, така че да се осигури проветряване на застоялия въздух на това блато, наречено съдебна система и вкарването вътре на нови хора, на читави хора, които да започнат някак начисто – тогава промените биха били наистина необратими. Промените в хората са промени в хардуера на системата, а промените в кодексите са промени в софтуера.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
