Кой как го е прекарал, дали го е прекарал клинично, с изявата на типичната варицела или субклинично, или въобще не е разбрал, че става дума за варицела, това е друго. Защо? Появяват се след време по хода на нервите мехурчета, които са фактически причинени от същия вирус. Т. е. вирусът е преминал. Загнездил се е в организма и се проявява повторно като варицела зостер, херпес варицела зостер, това вече се проявява при възрастните. Това е характерно за варицелния вирус, първо, че той е много заразен, второ, че той остава в организма след това доживотно, независимо от имунитета, това е в някои от нервите дремеща инфекция. Това е за цялата херпесна група характерно, не е само за този вирус.
Хора със силен имунитет могат и да не се разболеят от варицела, появата на туморен процес обаче може да спомогне за заразяването с шарка.
При вирусни инфекции, когато клетъчният имунитет е силно изразен, тези хора много рядко боледуват от вирусни инфекции. При тези хора вирусът въобще може да не е успял да се загнезди и когато имунитетът, да кажем, на 60 години по някакъв повод, той спадне и изведнъж не е от какво да е, а от шарка, което е голяма рядкост. Обикновено протича тежко и причината е, че имунитетът е потиснат тежко.
Ако човек не е изкарал шарка, може да се изследва или да си постави ваксина срещу нея.
Скарлатината е стрептококова инфекция и има няколко вида – вирусна и бактериална. Независимо, че е изчезнала в най-тежките си прояви от миналото и днес скарлатината е коварно заболяване, което се лекува изключително антибиотично, дори след напускане на болницата.
