Някои от традиционните занаяти в България отдавна са на изчезване. Сред застрашените професии е тази на точиларите.
61-годишният Йордан Димитров от Велико Търново е един от малкото професионални точилари в региона. Той е родом от Сливница, учил дървообработване и вътрешна архитектура в Банско. През годините трудовият му стаж минава през радиозавода във Велико Търново, през ламелния и телферния завод, ВиК, и дори Великотърновския университет, където се заминавал с поддръжката. Сега е точилар:
Съкратиха ме от работа и реших с това да се занимавам. Аз отдавна наблюдавам, че тази ниша се освобождава. До сега професионално заточване не е имало, аз виждам какви съсипани ножове носят. Всички занаяти вече са изчезващи, защото няма приемственост, казва дърводелецът, преквалифицирал се заради неволята на точилар:
Тя не само моята, то много професии изчезват вече. Тя България се затрива. Докато имаше професионални училища, професиите съществуваха. Сега младите няма къде да учат, пък не им се и работи, не щат да се учат.
На младини Йордан Димитров бил една от българските алпийски надежди, но не се сбъднала мечтата му да изкачи Еверест:
Това беше много отдавна. Петко Савов ни извика, но накрая отидоха само софиянци. Не съм се отказал, дълго време тренирах алпинизъм. Но професията ми е такава, че си повредих пръстите, отказах се, защото като няма здрави ръце…
Йордан приключил с алпинизма, но се отдал на каяка и станал редовен участник в международните гребни регати по река Дунав.
Откакто дойде демокрацията, не искам да ходя никъде, искам да си живея и работя в България, казва майсторът точилар.
