Напусна ни писателят, сценарист и драматург Георги Данаилов.
Само преди година го поздравявахме за неговия юбилей – 80 години. Малцина сред читателите му знаеха, че Георги Данаилов е дипломиран химик, но всички бяха покорени от алхимията в неговите книги: „До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис”, „Зимникът на рая“, „Спомени за градския идиот“, „Мемоарите на едно жълто паве“, „Цената на безсмислието“, „Към никъде“, „За Жан Жак Русо и други глупости“, „Доколкото си спомням“, „Весела книга за българския народ“, „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“, „Къща отвъд света“, „Деца играят вън“.
Свикнали бяхме да четем от театралните афиши из много български градове заглавията на неговите пиеси: „Господин Балкански“, „Една калория нежност“, „Есента на един следовател“, „Солунските съзаклятници“, „Краят остава за вас“, „Съдията и жълтата роза“ и др. Георги Данаилов беше носител и на награди от международните кинофестивали в Кан, Москва, Техеран и Сан Себастиан за филмите, заснети по неговите сценарии: „Деца играят вън”, „Хирурзи“, „Лагерът“, „Почти любовна история”, „Забравете този случай”, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ и „А днес накъде?“.
Последният ни разговор с писателя Георги Данаилов беше на Националния празник 3 март в предаването „Артефир“. Свързахме се с него по телефона. Открихме го, разбира се, в любимото му място – село Ковачевица. Интервюто не беше за неговите книги, а за едно издание с кореспонденции от времето на руско-турската война, което Георги Данаилов беше приел почти като своя мисия. Писателят беше развълнуван, че книгата на руския юрист, публицист, военен кореспондент и либерал Евгений Утин „Писма от България през 1877“ най-после – след почти 140 години – е преведена на български език от журналиста Панайот Денев.
