Един депутат трябва да отиде на трибуната и да каже това, което иска и мисли. В политиците не съм разпознал такива качества, но в хората, които не искат да се занимават с политика, определено има такива. Това е така, защото следваме стълбицата на Христо Смирненски – колкото повече се изкачва човек, толкова повече забравя да слуша гласа на народа, толкова повече започва да слуша своето его и това на обкръжението.
Всичко заради тях си го правят. Изобщо не ги интересува народа, че е беден, че е в мизерия и т. н.
За да си добър депутат и да си добър в работата си, като цяло трябва са си добър човек и да харесваш това, което правиш. Не може да отидеш в парламента от користни цели о да се очаква твоята работа да е пълноценна и да е добра. Обществото оценява хора, които влизат с чисти идеали и идеи и по някакъв начин успяват да се съхранят, защото не е място в среда на вълци, каквато е политическата, ти да успееш да се съхраниш и своето виждане, своя морал най-вече.
