Интервю на Ирина Недева с Павлина Делчева-Вежинова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кръчмите не свършваха. Спомените също. Така Павлина Делчева-Вежинова описва началото на своето изследване на изчезналите софийски кръчми от времето на комунизма.
Авторката, която е родена в семейството на художничка и писател, ни предлага да се завърнем за кратко в отминалите времена, когато "кръчмата" е едно от малкото места за свободни разговори:
Кръчмата в този смисъл, в който аз пиша за нея, това е място за разговори. Това е място да се срещнеш с приятели, да поговориш и за всекидневните неща, по някой път - зависи вече от часа на деня, и за по-сериозните неща от живота.
Вежинова цитира пловдивския поет Тодор Чонов, който обичал да казва:
Кръчмите бяха нашите доброволни лудници - там ние лекувахме раните, нанесени на нашите съвести, умове и сърца.
Там се чувствахме хора, там срещахме себеподобните си и научавахме страшно много неща, допълни авторката:
Аз разказвам спомени и истории за хора, които са населявали тези така наречени "заведения". Аз просто не обичам думата "заведения". Това са ресторанти, клубове, механи, кафенета, сладкарници, барове, там, където се събираха интересните хора на София през 70-те и 80-те години.
Цялото интервю с Павлина Делчева-Вежинова чуйте от звуковия файл.
