От тук нататък българският парламент ще бъде само шарената завеса, зад която ще се крие правителството. Изпълнителната власт има своя воля, която много успешно има начин да се крие зад парламентарната веселба. Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" анализаторът Валентин Вацев, който оцени парламента като "напълно легален и напълно легитимен, но дълбоко нерепрезентативен":
Идеята че патриотите и Бойко Борисов (ГЕРБ) могат да произведат работеща управленска формула, според мен, е твърде смела и аз очаквам, че там нещата ще вървят много трудно или почти няма да вървят. Има два възможни подхода – да се разделят честно между еднакво заинтересовани политически сили всички т.нар. "важни" правителствени постове, а другият – да се оставят патриотите в почетната позиция на бедни роднини, които са ги пуснали по изключение във властта и трябва да си помнят мястото.
Вацев оцени патриотичните формации, съставляващи "Обединените патриоти", като "взаимно перпендикулярни", поради което трудно биха могли да работят заедно.
Някои от българските парламентаристи, освен тактическото си съзнание, имат някакви остатъци или зачатъци на стратегическо мислене. Не говоря за прословутата кумова срама, а за очевидния факт, че единствената печеливша позиция днес е позицията на опозицията, при положение че умееш да я реализираш. Влизането във властната структура на България днес заплашва с непоправима радиация, с еднократно облъчване, което е достатъчно след това да се изчезне от политическия сезон. Така че, който желае да доживее днешния ден, до довечера, и то щастливо, ще има възможност. Който желае да живее и утрешен ден, желае политическо бъдеще, ще има много неприятна тема за размисъл. Политическото бъдеще зависи от способността днес да държиш ролята на реална опозиция.
Анализаторът е на мнение, че краят на българския политически модел приближава и годината може да завърши с избори или правителството да смени парламентарната формула.
Днешната българска политическа действителност няма импулс, няма заряд и няма енергия да продължи повече в следващата година. Тази година ще завършат основните сюжети на българския политически живот и те се развиват по своята неумолима логика. Както нееднократно повтарям напоследък, българската вътрешна политика напук на всички се заменя с геополитическа проблематика – изходът от референдума в Турция е сравним по важност и по значение с това, което става в София. Това е крайно неприятно.
Възможно е да бъдат направени управленски компромиси в името на българското председателство на ЕС, но статуквото ще плати висока цена, тъй като в ЕС "в момента стават страшно важни и страшно тревожещи неща":
Днешният ЕС по нищо не прилича на ЕС от преди три години. Там има могъщи процеси. ЕС сменя своята политическа форма и най-общо казано в Европа на мястото на евроатлантизма, помните този термин като двугърба камила, която вдъхновяваше българската демокрация с десетилетия, се произвежда смисъла на едно напълно ново понятие – суверенен европеизъм или Европа на нациите.
Работата е там, че евроатлантизмът е окончателната идеологическа обосновка на днешното българско политическо статукво. Всяка пукнатина в евроатлантизма е пукнатина в основанията на българското днешно статукво – консенсус, който обединява не само политическото съзнание на всеки уважаващ себе си гербаджия, но и на всеки уважаващ себе си днешен социалист. Българският социализъм е също евроатлантически sidekick и не може да бъде нищо друго. Така че българското статукво лека-полека изтича, но бързо напоследък, изтича в канализацията на историята с историческата криза на евроатлантизма.
Интервюто на Петър Волгин с Валентин Вацев можете да чуете от звуковия файл.
