До ден днешен, досега - нищо по-страшно. Връщат се тези спомени. Никога няма да го забравим, казва Лидия Ценова, родом от Згориград.
Искаме всичко това да остане за поколенията и да каже: "Не правете повече така". Това е едно наистина злокобно съчетание на природно бедствие и човешки грешки, заложени още в началото, когато се строи това хранилище за рудни отпадъци, разказва и проф. Ангел Кунчев.
Вълната е висока няколко метра. Лидия Ценова си спомня:
В един момент започна страшно бучене. Хората тичаха по улицата. Със сестра ми видяхме сива, висока стена. Всичко стана за миг - греди, дървета, една жена изчезна пред очите ни. На моята баба къщата беше отнесена. Всеки дом беше засегнат. Тинята беше по улиците. Срещахме войници, които в одеала носеха хората. По три-четири погребения на ден. На някои им погребваха само дрехите.
Още документална картина от бедствието в спомените на преживелите събитията от 1966-а година - в звуковия файл.
