Парашутистите са хора на честта, но и хора на романтиката. Парашутистите са хора, които умеят да преодоляват премеждия и препятствия, казва варненката Тинка Динева. Тя е последната световна шампионка на България по парашутизъм в груповия скок от първенството през 1982 година в тогавашна Чехословакия заедно със софиянката Йорданка Дакова и Даниела Йорданова от Монтана. Бяхме пълни с ентусиазъм, спомня си Тинка Динева:
Нямахме много самочувствие, но пък иначе имахме много ентусиазъм. Бяхме много млади, много вярващи в спорта и в себе си. И когато засвири българският химн.. уникално е. И това беше, може би едно от най-важните събития в моя живот.
Тинка Динева има в кариерата си на професионален парашутист повече от 3000 скока, казва, че в един момент спряла да ги брои. За подготовката си тогава момичетата от националния отбор по парашутизъм са правили между 500 и 600 скока на година. Съотборничката ѝ Йорданка Дакова има над 4500 скока. След раждането на двете си дъщери се оттеглила от професионалния парашутизъм:
Летенето ми липсва, това реене с парашута, да гледаш природата, да гледаш градове, села отдолу…
През 2008 година е бил последният парашутен скок на третата световна шампионка Даниела Йорданова. Има 2200 скока, но първият не се забравя никога:
Първият скок не знаеш какво те очаква. Тогава усещаш за първи път въздуха, а след това вече става рутинно. Тръпката я има винаги, на всеки скок има тръпка, но важното е не дали те е страх, а да преодолееш този страх. Нали това е смелостта – да преодолееш този страх и да направиш крачката.
Парашутизмът е любов за цял живот, споделят златните ни медалистки. А началото и за трите е било романтично.
В звуковия файл можете да чуете репортажа на Здравка Маслянкова.
