Предположението, че можем да установим потенциала на човек, сравнявайки го със средните стойности, е така дълбоко вкоренен, че дори не се поставя под въпрос. Тод Роуз обаче твърди, при това научно обосновано, че подобно оценяване е крайно погрешно и няма такова нещо като средностатистически човек. В предаването „12+3“ книгата му "Краят на средностатистическия човек" представи психологът Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.
Уеднаквяването на хората е една от наукообразните стратегии за улесняване на преценките, която по-скоро навява асоциации с практики от 19-ти век, обясни Димитров:
Тод Роуз ни показва с огромно богатство от примери от много сфери на живота, че този подход може да доведе до осредняване, което може да е полезно за сравняване на големи групи хора, но в никакъв случай за намиране на решения, полезни за отделния човек.
Често пъти си представяме, че талантът се проявява едномерно, а всъщност талантът е многопластов, понякога противоречив и се проявява, ако възникне контекст, в който е подходящо да се покаже оригиналност – коментира специалистът и още:
Добрите родители знаят, че децата им имат огромен потенциал и те търсят условия, в които той се разгръща. Това е едно търсене в кои сфери детето има интереси и е мотивирано да показва повече.
По отношение на образователната система Пламен Димитров отбеляза, че тя е насочена да изведе по-голяма част от учащите до успешен завършек, но вътре в нея може да има подходи, които насочват това внимание към потенциала на всеки. Важно е да се създават форми, в които се търси изявата по много измерения, не само в тези, които са близко до учебните дисциплини, защото талантите не винаги попадат в категориите на установените дисциплини, посочи още той. 
В "Краят на средностатистическия човек" Тод Роуз дава примери за това как да започнем прехода от осредняването към търсенето на уникалния път на човешката личност. Според психолога много важно е да направим мисленето си многомерно:
Да отчитаме влиянието на контекста и да знаем, че тези уникални пътища, по които се разгръща инвидивуалността, трябва да се зачитат и да се валидизират като възможни паралелно. Няма един правилен начин за развитие и стимулиране на таланта.
Интервюто с Пламен Димитров завършва оптимистично, защото както според него, така и според автора на книгата, краят на средностатистическия човек идва:
Ерата на осредняването е отглас, нещо, което затихва като част от началната индустриална ера. Днес в информационното общество, в тази епоха са нужни лични решения.
Целия разговор можете да чуете от звуковия файл.
